Токсикологичен риск по време на бременност
- FDA категория D
Токсикологичен риск по време на лактация
Токсико лактационна категория IV - не съвместим с лактацията
Акуните
Акуните расте в Азия, Европа и Северна Америка и се предлага като търговско приготвена хранителна добавка
Акуните е билка със силно токсичен потенциал, която се използва само от много опитни фитотерапевти по света. В традиционната медицина се използва само ексктракта от корените на билката като моно препарат. В Азия Акуните често е част от различни хранителни добавки. В древността с екстракт от цялата билка са били намазвани стрели и върховете на копията, за да станат отровни за противника. В Европа Акуните се предлага предимно под формата на хомеопатичен монопрепарат с различни потенции за лечение на високо кръвно налягане и като мощен аналгетик способен да облекчи дори ракова болка. По рядко в хомеопатията се използва като антипиретик, за лечение на генерализиран остеоартрит, ставен ревматизъм и по-бързо заздравяване на костни фрактури.
Много малко изследвания, освен токсикологичните, са посветени на фармакологичното действие на Акуните. най-широка употреба Акуните понастоящем има в Китай.
Кардиоваскуларните ефекти на Акуните се дължат на способността на активните съставки на билката да увеличават пермеабилитета на кардиомиоцитите за натриеви и калиеви йони, което пролонгира сърдечната реполаризация, но общият кардиоваскуларен ефект на Акуните е чисто кардиотоксичен, защото уврежда силно миелиновата обвавка и в проводната система на сърцето. Опитите за употребата на Акуните за лечение на сърдечни заболявния се свързани с приписваното му действие да редуцира постепено увеличената миокардна маса, но този ефект не се потвърждава от съвременните фармакологични изследвания.
Акуните увеличава синтезата и секрецията на интерлевкин-1, тумор некротичен фактор-алфа и интерлевкин-6 от човешките мононуклеарни клетки. засега обаче точният механизъм по който се осъществува това не е известен, като не са идентифицирани и фармакологичните таргети на активните съставки на Акуните.
При опити с животни е установено, че алкалоидите на Акуните по-силно редуцират възпалителните реакции от приложението поотделно на кортизон и индометацин. най-силно противовъзпалително действие притежава алкалоидът Лапароконитине, който упражнява и централно неопиоидно силно обезболяващо действие - редуцират се както първата, така и втората част на болковата реакция. В Индия обаче употребата на корен от Акуните се счита за безопасна, но в Аюведа преди употребата на Акуните се прилага задължително дезинтоксикационна продължителна процедура. Друг начин за редуциране на токсичността на Акуните е варенето на корените й с добавка от готварска сол.
Допустимата дневна доза за прием на Акуните понастоящем се счита за 25 грама и не трябва да се надвишава. В хомеопатичната медицина се предлага под формата на перли за орален прием, линименти за външно приложение и като екскракт.
Акуните е абсолютно противопоказан за прием по време на бременност и в периода на лактацията, дори при желание за външна употреба на билката, защото кожната абсорбция на алколоидите му е много висока.
Страничните реакции от приложението на Акуните включват: ЦНС токсичност /обща слабост, раздразнителност, генерализиран тремор, световъртеж, негативна промяна на менталният статус до развитие на фатална кома/, кардиоваскуларна токсичност /брадикардия, сърдечни аритмии вкл.тахиаритмии като предсърдно мъждене, хипотония и евент.внезапна сърдечна смърт/, офталмологична токсичност /замъглено зрение, двойно виждане/ и друга обща токсичност /контаркции в ларинкса, гадене, воръщане, метаболитна ацидоза, парестезии, хипокалемия и парализа на дишането/.
Ако Акуните се употребява едновременно с: антиаритмици, антихипертензивни препарати и/или сърдечни гликозиди може да настъпи внезапна сърдечна смърт! Пациентите винаги трябва да са уведомени от лекаря, който иска да употреби Акуните за токсичността на използваният препарат.