Алуминиеви съединения

Токсикологичните данни за алуминиевите съединения посочени по-долу са взети от PubChem, най-реномираната информационна световна база данни за химични съединения.

Алуминият е метал, който се среща често в природата, обикновено е комбиниран с други елементи като кислород, силикон и флуорин. Неразтворим е в студена вода, но е разтворим в топла вода вкл.с температурата на телесните течности, както и в присъствие на солна киселина. Молекулното му тегло е 26 килоДалтона, което означава че ще е напълно възможно да се елиминира и чрез кърмата. Във фармакологията, алуминиевите съединения се използват като антиациди, адстригентни съединения, влизат в състава на буферираният аспирин, често се установяват и в различни хранителни добавки, като там неговата роля е напълно неизвестна все още.

Както вече споменахме около 20% от орално приетото количество алуминий попада в системното кръвообръщение. Питейната вода съдържа между 0.2-1 мг алуминий/1 литър, което предизвиква директен трансфер на алуминия при хемодиализните процедури към кръвта на болният в доза между 3-16 мг за всяка диализна сесия или с други думи месечното обременяване на пациент на хемодиализа с алуминий се движи между 42-211 мг! Средният плазмен полу-живот на алуминий е около 4.5 часа, но биологичния му полу-живот е около 8 часа тоест 50% от приетото количество алуминий остава в организма на пациента 8 часа след експозицията. Важно е да се отбележи, че хроничната експозиция към алуминий увеличава размера на биологичният му полу-живот до 6 месеца, това се наблюдава при работа в алуминиеви рудници над 10 години, при работа в алуминиев рудник около 1 година, биологичният полу-живот на алуминия е около 9 дни. След венозното приложение на алуминиев цитрат, 99% от приложеното количество алуминий при все нагледно карткият си полу-живот циркулира в плазмата в продължение на няколко дни, като 80% от алуминиевата фракция е свързана с трансферин, около 10% от алуминиевата фраксия е свързана с албумин, а останалото количество алуминий е свързано с нискомолекулярни протеини; около 1% от парентерално приложеният алуминий е свързан с еритроцитите. От този фармакокинетичен профил на лауминий можем да заключим, че от една страна токсичността на алиминия е доза-зависима и кумулативна величина, а от друга страна съотношението мляко/плазма ще е поне 1:1.

Алуминият се отделя в околната среда или чрез натурални процеси или посредством антропогенни източници. В природата алуминият не се среща в чист вид поради това, че е силно реактивен метал.Човешката експозиция към алуминий се осъществява посредством предимно поемането му чрез водата/храната. Досега не са наблюдавани остри патогенни последствия за човека при остра експозиция към алуминий чрез приемане на храна/вода. Хроничната експозиция към алуминий обаче има доказан невротоксичен ефект; неврологична симптоматика като моторна дисфункция, когнитивни нарушения и периферна невропатия се наблюдават след продължителна ежедневна екскозиция към алуминий в количества надхвърлящи тези в питейната вода и/или храната ни. Лактогенната ексопизиця към алуминий съдържаща-хемодиализа при новородени с нарушена бъбречна функция може да причини енцефалопатия, витамин-D резистентна остеомалация, както и микроцитна анемия. Ако детето е преждевременно новородено се очаква то да натрупва повишени количества алуминий приет и чрез кърмата в костите си. Механизмът по който около 20% от орално приетият алуминий се абсорбира в плазмата още не е напълно изяснен, най-големи количества алуминий се установяват обаче в белите дробове под формата на неразтворими частици. Алуминият се елеминира предимно ренално чрез урината на пациентът/детето. Алуминият при все, че формира комплекси с ДНК не е доказано още канцерогенен/мутагенен. Хроничната интоксикация с алуминий се проявява клинично чрез прогресираща неврологична симптоматика и смърт на пациентът в статус епилептикус. Малки количества от орално приетият аломиний преминават през плацентата и кръвно мозъчната бариера, неизвестни все още количества алуминий се елиминират и чрез кърмата /вероятно съотношение плазма:мляко 1:1/.

Токсичността на алуминий при човека зависи от пътя/вида на експозицията към този метал: така например работещите в алуминиевите рудници развивал Алуминоза, която се проявява клинично предимно с белодробна фиброза и полен-асоциирна астматична клинична картина, по често отколкото с клиничната картина на фермерският бял дроб. Някои алуминиеви съединения като напр. алуминиевият флуорид, когато бъде инхалиран упражвява иритативен ефект върху епитела на дихателната система и може да се развие белодробно обструктивно заболяване. Ооколо 3.5 години ежедневна експозиция е необходима, за да се развият горепосочените клинични поражения. При алуминий - съдържащата хемодиализа се наблюдава предимно картината на алуминиевата енцефалопатия. Ежедневният прием на алуминий съдържащи антиациди увеличава нивата на алуминий в човешкия организъм около 100 пъти повече отколкото човек приема алуминий чрез храната си, при нормално хранене. LD100 при алуминия е 30 грама приети орално.

Във фармакологичната индустрия се приготвят алуминий съдържащи антиациди, антидиарични лекарства съдържащи алуминий, включен е в състава на някои козметични продукти и протективни дарматологични пасти; пудрите/геловете за подсушаване участъците около илеостомия или колостомия също съдържат алуминий. Алуминий съдържащи дерматологични лекарства се ползват за лечение на кожни язви, някои по-малки кожни изгаряния, както и за лечение на индолетнти кожни рани.

Алуминият е антидот на свръхприема на флуор, като увеличава фекалната екскреция на флуоридите.

Най-често наблюдаваната в клиничната практика алуминиева токсичност обаче е гастроинтестиналната и по-точно констипацията след прием на алуминий съдържащ антиацид, най-често; могат от нея да се екзацербират и налични вътрешни/външни хемороиди, да се появят и анални фистули. На фона на обща дехидратация/намален чревен мотилитет дори терапевтичният прием на алуминий съдържащ антиацид може да причини чревна обструкция. При пациентите с ХБН приемът на алуминий съдържащи антиациди ще доведе до акумулация на алуминий в костите, нервната тъкан и белите дробове. Алуминиева интоксикация, провяваща се с тежка остеомалация и екцесивна депозиция на алуминий в ставните връзки се наблюдава когато се ползват повишени количества алуминий съдържащо лекарство с цел лечение на хиперфосфатемия при азотемия. Алуминиевият фостат е по-лесно абсорбируем в гастроинтестиналният тракт и това е предразполагащ фактор при децата родени с бъбречна недостатъчност, при които се прилагат изкуствени млека с повишено съдържание на алуминий с цел профилактика на хиперфосфатемията за развитие на токсична ренална дисфункция. Алуминиевата тоскичност е коварна, защото се развива и от взаимодействието на алуминия с други метали в човешкият организъм, които са с нормални плазмени нива като например цинк и мед. Дори краткото приложение на 1000 ppm Алуминий води след около 120 дни до тестикуларна дегенерация при повечето опитни животни, но от друга страна добавянето на алуминий към терапията на пациенти с много ниски плазмени нива на цинк предотвратява нискоцинк асоциираната тестикуларна диструкция. Повишените нива на алуминий не променят плазмените нива на другите микроелементи/метали. Добавката на витамин С към приема на алуминий съдържащи препарати предотвратява натрупването на алуминий в костите на пациентите, а от друга страна повишава реналната екскреция на алуминий. Дезфериоксамин традицинно се използва като хелтор на повишените нива на палзмено желязо, но като плейотропен ефект увеличава и реналната екскреция на алуминия, но трябва да се има предвит при ползването на Дезфериоксаминовата дезинтоксикация при пациенти на хемодиализа, че това лекарство акумулира при пациенти с терминална ХБН. Понастоящем в процес на клинични изпитания са по-ниско токсични хелатори на алуминият от Дезфериоксамин като например някои дву- или три карбоксиолови киселини, които ще бъдат и по евтина терапевтична алтернатива.

Ако нашата кауза за развитието на един по-ниско токсичен свят и по-здрави бебета в него ви допада, можете да ни подкрепите с дарение!

Токсикологичен риск по време на бременност

Ползваме общоизвестната FDA класификация


Токсикологичен риск по време на лактация

Токсикологична лактационна категория I - лекарството и/или неговите метаболити или не се елиминират чрез кърмата или не са токсични за новороденото и не могат да доведат да развитие на абосолютно никакви токсични реакции и неблагоприятни последствия за здравето му в близка и далечна переспектива. Кърменето не е необходимо да се преустановява на фона на приема на даденото лекарство, което попада в тази токсикологична лактационна категория.

Токсикологична лактационна категория II - лекарството и неговите метаболити се елиминират и чрез кърмата, но съотношението плазма:мляко е много ниско и/или отделените количества не могат да генерират токсични реакции при новороденото поради различни причини вкл.разграждане на лекарството в киселинният пул на стомаха на новороденото. Кърменето не е необходимо да се преустановява на фона на приема на даденото лекарство.

Токсикологична лактационна категория III - лекарството и/или неговите метаболити генерират в кърмата равни на плазмените концентрации или по-високи и поради това може да се очаква евентуално развитие на токсични рекации при новороденото. Кърменето трябва да се преустанови за периода съответстващ на пълната елиминация на лекарството или неговите метаболити от плазмата на майката.

Токсикологична лактационна категория IV - лекарството и/или неговите метаболити генерират съотношение плазма:мляко 1:1 или по-високо и/или са със силно токсичен профил както за майката така и за  новороденото, поради което приложението им е несъвместимо с кърменето и то трябва да се преустанови напълно, а не само за периода на приема на даденото лекарство или да се потърси по-нискотоксична терапевтична алтернатива.